Stoyan Petkov Нестинарска песен

Клада се накладе, насред село, мамо.
Тъпаните бият и гайдите свирят.
На светъл празник, мамо, Константин и Елена,
цяло село, мила мамо, там се е събрало.
Една мома, мамо, по жарава ходи.
Със икона, мамо, във ръце играе.
Хем играе, мила мамо, с тъжен глас нарежда.
Хубостта й, мила мамо, нийде равна няма.
Който я погледне, мамо, запленен остава.
А гласът й, мамо, всички покорява.
И като оракул, мамо, всичко тя предрича.
Сълзите й, мила мамо, в жарава се стичат.
Любила е мома, мамо, юнак отдалече.
Страшен змей пронизал, мамо, но ранен сам паднал.
Свойто либе чака, мамо, мома нестинарка.
Билки да му свари, мамо, рани да превърже.
Пее малка мома, сълзите й капят.
Че нейното либе, мамо, тъй ще си отиде.
Краката и горят, мамо, сърце ще изхвръкне.
До гърди с ръце притиска иконата свята.