Текст песни
Разхвърляно до хоризонта Време
да ровим в него и с усърдието на клошари
да го събираме на мънички купчини
които вятърът безмилостен отвява
Загърната в парцали от магли къде отива
святата тълпа, която се представя за човечество
Следи наоколо от хиляди посоки
и ни следа, ни следа от пътя
Оставени сме тук обърнати по гръб да драскаме
въпроси по небето и да си отговаряме сами
докато някой ден Безкрая се смили
и ни подаде ръка да ни изправи