Текст песни
В блатото гадно на ежедневието
Потъваме бавно
И пукат се кални мехури
Пълни със скука
Като попови лъжички
Искаме жаби да станем
Големи, зелени, кресливи
Да нахлузим ухилените маски
На мнимото щастие
Не е лесно, нали?
Някои честичко го правят
И аз мога, но душата ми ридае
И аз мога да се веселя, когато
Не ми е до веселба
Но душата ми ридае
Днес е празник приет от всички
Без въпроси и увъртания
Да нахлузим маските
На ухиленото, мнимо щастие
Самотата с пръста си космат
В черепа ми бръкна
И нежно го извади
Това което трябваше
Да бъде мозък
По всички анатомични правила
После се изкиска и го разплиска
На отсрещната стена
А тя зажадняла със стръв
Кръв и нерви пое и почервеня
Тишина, чува се само глухия ритъм
От хода на времето
Мрак
Пространството своите
Измерения губи
Безформено, лепкаво
Страхът надзърта зад ъглите
Говори с езика на совите
Смъртта костеливи ръце
Пак протяга към нечий живот
